|
Тема |
Re: Кризи на растежа II [re: Kpokoдилчo] |
|
Автор |
Kpokoдилчo (Macondo) |
|
Публикувано | 23.08.06 20:20 |
|
|
Един текс ми попадна днес...всъщност изрових го от прахта някъде на тавана;
писан е преди време от Евдокия, не за мен; и понеже евдокия няма да ми проговори, искам да го изтълкуваме с някой който повече знае от мен; за предпочитане тук, във форума. А ето текста:
В отговор на:
егото е зверчето вътре в теб, което, ако онова в огледалото рязко се различава от неговата идея какво трябва да види там, се сдобива с отровни бодли и остри нокти. и понеже е вътре в тебе, започва да дращи и да боли. егото държи другите на една ръка разстояние. от страх, че доближат ли се, ще прозрат истината. някаква негова истина. егото не допуска, че някой може да те обича, въпреки че (или заради, или просто защото) в теб живее бодливо зверче.
за да стане най-добрия ти приятел, първо трябва да го умориш от глад.
Какво значи това? Как да умориш егото?
Трябват ми някои отговори, за да преценя дали това е приложимо в моя случай.
И дали уморяването на зверчето там, вътре, няма да ме умори безвъзвратно.
Защото за пореден път попаднах в задънената улица на мислите си.
А дилърите ми не вдигат телефоните...
|
| |
|
|
|