|
|
| Тема |
 Как... |
|
| Автор |
Anjeliens () |
|
| Публикувано | 06.08.06 14:46 |
|
|
|
Преди седмица загубих най-добрата си приятелка.Беше тежко разделяне с живота, с любимите хора, с приятелите, с тези на които не спря да помага до последния си дъх.Така я болеше и така стискаше зъби да не извика, че венците и бяха започнали да кървят...Как ли не я молих да вземе морфин, но тя всеки път ми казваше:"Искам да ви помня по дълго, искам да помня децата си, искам по-дълго да виждам слънцето, да усещам вятъра, искам да бъда жива...".
Отиде си тихо, така както бе живяла, отдадена на живота, на хората, познати и непознати...Просто въздъхна и вече я нямаше - най-добрият човек когото познавах...
На погребението ме помолиха да кажа няколко думи - усещах ги като чужди, сякаш не бяха от мен, сякаш самата аз не бях там...Виждах хората как плачат - мъже и жени, колеги, приятели, познати за мен, непознати...Малката и дъщеричка / почти на две годинки / стоеше притихнала в ръцете на големият си брат, който порасна в мига, в който си отде Мама.И стискаше зъбки детето, вперило мълчалив поглед в склопените мамини очи...
Мина цяла неделя, а аз все още имам проблем - приятели, кажете ми как да заплача?...
| |
| |
| 
|
|
Как...
