Ами аз съм едва на 21 и вече и аз виждам как около мен е пълно с хора които гледат само как да ме използват а насреща ... нищо. Аз също се чувствам адски самотен въпреки че около мен има в повечето случаи доста хора. Обаче разбрах че важно е да продължиш напред с вдигната глава и широка усмивка. Живота е прекалено хубав за да го прекарваме намусени и разочаровани. Когато едно нещо свърши започва друго. Винаги е така само че има един период между двете когато човек се чувства сам , ранен и разочарован от целия свят. Аз в момента и без приятели съм останал даже. Кой в САЩ на бригада, кой си е в родния град за лятото, с други съм скаран или не са ми приятни вече, останах и без приятелка даже , но въпреки това знам че утре ще е по-добре и тази надежда ми дава сили да не спирам. Погледни слънцето, виж дъщеря си и нейната усмивка, отиди на почивка, излез вечерта на дискотека и се прибери сутринта с изгрева и ще видиш че живота продължава и има за какво да се усмихваш!
Поне при мен се получава.
УСПЕХ