Липсата на душевност идва може би от това, че хората са станали прекалено материални и това е което е завладяло сърцата им. Затова нямат очи за нематериалните неща в живота им, не могат да ги съзрат в себе си, да ги извадят на показ дори, сигурно защото се страхуват, че ако човек прояви някаква душевност, може да го помислят за страхливец, знам ли? Не могат да се доверят, защото сами на себе си нямат доверие. Не знаят на какво са способни, захвърлят чувствата и преживяванията като мръсна дрипа, а нямат очи да видят, че именно те могат да отключат различни врати втях, да ги преведат през различни състояния.
Относно тези твои думи "Да имаш сърце означава да чувстваш да изживяваш и да докосваш всичко онова което се случва около теб.....чуждата болка да те натоварва ..." си мисля, че както сърцето може да съпреживява чуждата болка, със същата сила то може да съпреживява и чуждата радост, да се зарадва на чуждата победа и самото то да се насърчи от тази победа и да я потърси и за себе си. Важен е погледът, огледалото в което се оглеждаме и какво виждаме в това огледало или какво би ни се искало да видим. И ако отражението не ни хареса, какво бихме направили по въпроса...?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите