За съжаление сърца няма - в истинския биологичен смисъл всички имат но това , което символизира сърцето и духа...почти 100% липсва. Не говоря само за отстъпването на място , за съчувствие или помощ към някого.Да имаш сърце означава да чувстваш да изживяваш и да докосваш всичко онова което се случва около теб.....чуждата болка да те натоварва до такава степен че да чувстваш болката в душата си и независимо дали ще имаш причина или облага да го правиш да помогнеш , да не си затваряш очите пред нещата , които те плашат и това че ти не ги виждаш не означава , че те не се случват.....това до голяма степен обаче съсипва - толкова чувствителност понякога уврежда човека който притежава това сърце -нерядко съм наблюдавала такъв резултат,но това не значи , че трябва да оправдаваме егоизма и дебелокожието
Това , което аз наблюдавам е , че хората си затварят очите пред нещата , които ги натоварват и им причиняват душевен дискомфорт срещайки ги,форма на егоизъм....или пък са толкова дебелокожи и невежи че и да искат не могат да вникнат в себе си и да събудят душевността си защото нямат такава.Отдавна вече съм се отказала да анализирам и да се опитвам да втълпя някакво чувство на такива хора....те се съхраняват най-дълго , друг е въпроса че не си заслужава да се съхраняват такива душевности....Не мога да предценя кои от двата вида са повече но със сигурност знам че аз не съм от тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите