Да наистина е скъпоценност да може да се опреш на такъв човек на който имаш доверие, този, който не се крие от теб, не крие слабостите си дори, а е свободен да споделя дали радости, дали болки, дали загуби, дали победи. Да Доверието отваря много съкровенни врати понякога и не е за презиране. А напротив, човек трябва да го оправдава всеки ден. Да търси да го "полива" с благи думи, да го съживява, когато то по един или друг начин е "изтляло", изтъняло, да го насърчава, когато е видяло зрънцето в другия и да го провокира към неща, на които той/тя/ си мисли, че не е способен, да го изцелява, когато е наскърбен по един или друг начин. С други думи за да се довериш някому ти първо трябва да си го възлюбил, иначе не би се получило истински и искренно. Да търсиш да даваш, да доверяваш, да изслушваш. Просто трябва да бъде взаимно.
Ето колко размишления отключи в мен една дума "скъпоценен камък". Затова не обичам да започвам да пиша във форумите, защото се отплесвам да споделям неща, които ме вълнуват, а това в днешно време май се презира от много хора и определено не е на почит в нашето общество. Или поне не съм избрала точното място за това май.
А относно поколението май всеки си има дял в това в какво поколение растем и дали то ще върви към упадък или възход си зависи изцяло от него самото или по скоро от всеки един поотделно. И за един животът му ще бъде морален упадък, а за друг морален възход. Така мисля аз, ако греша моля оборете ме.
Бъди себе си, открий себе си!Редактирано от morning_star1 на 15.06.06 22:00.
|