Милостта си е дар божи, ако изпиташ това към някого е едно чувство, но съжаление бих изпитала само към някой, който не си струва и плюнката си да хвърлиш върху него.Жалкото е, когато се хващаш, че изпитваш повече съжаление, отколкото милост.Няма да казвам "ако ме разбираш", защото знам, че ще ме разбераш.Но за да разбереш какво изпитваш към някого, трябва задължително да "полавираш" из тънките струни на душата му.Така даваш шанса на него и на себе си да откриеш нещо добро, за което да се хванеш и да продължиш.Когато не го намериш, думите са излишни и мълчанието е най-добрата посока, в която можеш да поемеш, но пак си остава едностранно.Както се казва, Кант може и да е бил безмълвен към света, но това не му е попречило да твори за този свят.Непреките пътища, често са най-добрият избор.Те предизвикват към търпение и осъзнаване, че кога Господ е правил света, не е казал, че става за един ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите