Темата, която реших да пусна е провокирана от една случка тази сутрин на път за работа, докато се возех в трамвая, а именно: Влязоха двама възрастни /семейство/ с бастунчета, приведени от многото години, които вече са натрупали, с побелели коси, натоварени с чанти /явно щяха да пътуват за някое село/. На възрастния мъж отстъпиха място, а бабата беше застанала до едно младо момиче - тинейджърка, която през целия път си стоя на топлото място без ни най-малко да й трепне нещо отвътре, че точно до нея се е изгърбила една старица, която точно в този момент има повече нужда от това място отколкото това момиче. Стоях и гледах и си размишлявах съответно, как на много хора вече не им прави впечатление очевидни неща. Запитах се какво сърце има това момиче, че си стои така спокойно и невъзмутимо, и видях, че сърцето й е "каменно". Не искам да прозвучи грубо от моя страна това исказване, но това, което виждам всекидневно е, че много хора са водени от собствения си егоизъм и затова не са способни на проява на милост и съжаление към този, който се нуждае примерно. Или просто нямат очи да видят това, което е около тях, а виждат само себе си, т.е. заслепени от собствения си лик в огледалото .
А вие какви сърца виждате и наблюдавате около вас или това не ви интересува?
Бъди себе си, открий себе си!
|