Да, спомням си разни неща. Имам навик да обикалям руините.
Сега да не се обиди някой. Руините не са местата, а миналото.
Дойдох тук преди незнамсиколко време ужасно депресирана, отхвърлена, мрачна и агресивна. Взеха ме на мезе,естествено, та да си понаместя пластовете - няма къде да избягаш, света е един и същ. Общуването е болка.
Но ми е мило мястото. Бях на един купон, имаше балони и торта и хората бяха усмихнати. Не вярвам на усмивки, но спомена ми е усмихнат и все ще съм наоколо. Заради него.