Разбирам, че ти се е наложило да пораснеш прекалено бързо и в трудности. Поздравявам те за това, че си съумяла не само да се грижиш за себе си, но и за сестрите си...
Но не оттеглям думите си по-горе /от двата ми вчерашни постинга/. Ако го направя, значи съзнавам, че съм обидила и себе си по някакъв начин. И да взема да си се разсърдя. На себе си. А животът е прекалено кратък, за да прахосвам, дори части от него, по този неразумен начин. Да обидя себе си, след като във всеки 2 от 3 изречения говоря в 1л.мн.ч. съвсем осъзнато, защото аз не се приемам като идеалната дъщеря на своите родители. Имам си достатъчно свои трески за дялане. И добре, че никой не го интересува, щото не ми пречи публичността на форума, за да разкажа случки...
Не това е идеята ми, а това, че всеки греши, но най-често поправимо. Поправимо дотолкова, че ако не може да се върне времето, може да се избегнат нови подобни ситуаци... Темата е показателна за това, как често конфликтите родители-деца възникват не заради различията на поколенията или възгледите им за живота, а заради натрупването на неприязън заради създаването на дребни неудобства, неизясняване своевременно на различията в някаква ситуация и др.лавинообразуващи подобия...

Забеляза ли тънкия момент в темата - гледането на родителетите през очите на друг - през очите на приятеля на момичето? Тук спестявам доста писане, че съвсем шъ стана трън в нечии очи като се проявявам като всезнайко... Тъмън ми дойде вдъхновението, но кат ми пратиха задръжки, защо да ги връщам?!


_________________________________
Ту лоша, ту добра... ту и двете заедно.