Re: За влюбването и без кавички / Контакти / Споделено

Коя тайна ще разбереш ?
Как се умира ли ?
Филма не си ли гледал - три серии - "Умирай трудно - веднъж, дваж" че и триж май имаше :))
Философите са го казали - Най-великото действие е бездействие.
Силно се съмнявам че отговора на въпроса защо живеем е в края на пътя ни. Във всеки случай тогава би трябвало да умираме с вик "Еврика" на уста.
А май си отиваме преди да викнем ... поне не и това.
Далеч съм от мисълта да дам отговор на Вечния въпрос - кои сме, защо сме, какво ни чака, как и защо да живеем. На последните два въпроса всички се опитваме да дадем отговор, просто защото се налага да действаме. Не че сме дали верен отговор. Нямаме с какво да сравним верността му просто. Играем на зарове ... както Айнщайн е казал че Бог не прави... Е, ние правим точно това. Фундаменталната разлика между нас и останалата природа е че ние играем на зарове. Целим се в отговорите на въпросите доколкото имаме шепа варианти и стреляме накъдето ни се иска. Като в модерните вече тестове. И каквото улучим - наше е. Като принца дето уцелил езерото и се оженил за жабата. Ама оная ми ти жаба - ехей, разбираш ли, а наште само си крякат ... Само тук-там някой улучва или просто му се е нанизала на стрелата истинска принцеса ;)
Хм ... като се замисля много са смешни приказките. Принцесите са сред най-непоносимите жени всъщност. Пълни с претенции, неспособности и мързел. Егати жените честно :)
Знаеш ли, най-гадно е в края на пътя си да направиш извода че съжаляваш за това как си живял. Незнам колко хора са имали този проблем, само се надявам да не съм сред тях. Баща ми не беше сред тях. Дано имам силата да постигна това и аз. Засега обаче губя битката. Но войната продължава с пълна пара, даже става интересна ... но се води за какво всъщност ? За чаша, пръстен или планета ... дори и за галактика да се води, това е песъчинка в пространството. И прашинка от нея във времето. Да търсим външното е неправилно. Има една вселена - вътре във всеки един от нас. Но и за нея не би ни стигнало времето. Така че ... може би дрогиращите се живеят най-правилно ? Или самоубийците ? Или маниаците ? Или политиците ?
Що е то - правилно ?
Какви дивиденти очакваш от живота си та търсиш смисъл, правилност и път ?
Искаш ли да си Велик ?
Искаш ли да имаш Всичко?
Искаш ли да можеш Всичко?
Искаш ли да бъдеш Бог?
Представи си че си.
Е?
Няма разлика.
Всяка мравка би те признала за Бог.
Но ти можеше да се родиш мравка.
И едното е живот, и другото. На различни равнища но все едно - живот. Със всичките му салтанати.
Човек трябва да се научи да вижда гората през дърветата. Но това е много трудно, когато го шибат клоните им. Е, не е невъзможно.
Така че ако трябва да обобщя - смисъла на живота е да се научим да виждаме през дърветата, за да видим космоса-гора. В нас и извън нас.
И дори да видим, аз не знам какво от това. Но знам че това е максимума който можем да постигнем по пътя на познанието.
А има други пътища - например - на дрогирането.
И подобни нему.
Има път на самоусъвършенстването, при който се потапяш в собствената си вселена за да се загубиш в нея вероятно. Или за да предизвикаш нещо като Големия Взрив на нашата вселена - нещо което навярно се нарича просветление.
Кой какво ще избере - доколкото съдбата му е дала шанса да избира - всички ще умрем. И това ще бъде края на всяко притеснение. Ами дали пък си е струвало изобщо да се притесняваме тогава ?!
И пак се връщаме на мъдростта с която почнах - "Най-великото действие е бездействието".
Ако не друго - то поне не ни заслепява, за да можем да видим по-далеч в ноща-реалност, окръжаваща емоционалната ни същност.
И значи - да научим повече за това кои сме, защо сме, как и защо да живеем.