Re: За влюбването и без кавички / Контакти / Споделено

Не мразя жените. Просто не ги уважавам по подразбиране вече. Трябва да си заслужат уважението значи. И тъй като много трудно им се отдава тая работа, малко са успелите пред мен.
Мога да бъда земен, да не летя из облаците и да не тръся невъзможни неща. Мога да правя много компромиси и да не бъда егоист. Мога да бъда дете и възрастен едновременно. Мога да бъда щастлив и с малко. Мога да не ламтя за все повече. А повярвай ми тези качества са голяма рядкост у жените. Ама наистина голяма. И мъжете не са цвете за мирисане, ама са по-добре като цяло. Щото с живота са се хванали за гушата (трябва да има казарма за жени, мамка му :) ). Ясен им е. А хората оградени с внимание и фалшива услужливост, като например богатите, известните и красивите - в това число влизат повече тинейджърки и по-малко тинейджъри ( лошо начало за тях ) , тези хора летят из облаците, не знаят къде е земята, сеят разруха след себе си и някой ден се удрят в земята както си летят... колкото по-рано се разсее мъглата под тях, толкова повече шансове имат да станат хора. И толкова по-малко други съдби ще объркват.
Не намирам че преживяното от мен щастие е било истинско, щом е завършило с раздяла. Спомените ми са белязани с печат "фалшиво", колкото и да са били прекрасни. Мога даже да плача на филм, но не искам да живея в такъв. Никога няма да се радвам на нещо хубаво, ако съзнавам че някой ден то може да се окаже с печат "фалшиво". Има разлика между това да си измислиш история и да живееш истински живот.
Умирай си хиляда пъти и бъди щастлива хиляда пъти, щом така го можеш. Аз не съм от тия дето се спъват много пъти в един и същи камък. Нищо че навсякъде, и тук включително има хора, които мислят че правя точно това, хиляда пъти най-малко :))
Просто не разбираш стремежа ми към реализъм. Може би е неуместен, в този смотан свят, признавам. Но колкото и да е смотан света, аз не съм такъв и няма да му се дам. И това няма да ме направи по-малко нещастен, защото смотаността на света идва не от друго, а от хората в него. Ако няма достойни за реалността хора, просто няма да имам приятели. Защото само такива бих приел. И ако си мислиш че да живея сам без приятели е лошо, помисли над поговорката "По-добре сам, отклокото с неподходящ човек", или "По-добре да имаш умен враг, отколкото глупав приятел". Пък и се сещам за няколко души, от които става нещо ... така че приятели не ми липсват, пък били те и малко. Единственото което ми липсва е тортата която опитах - 2 в едно - жена и приятел. Но жени има много, а и приятели си имам ... ще притичвам между основното ястие и десерта все някак си.

Даже има един плюс - жената мога да си я подбирам по тяло, а и няма да ми омръзва, защото мога да я сменям, за разлика от приятелите си.

За жалост минуса е много по-голям... но кой те пита дали да се раждаш и кой те пита каква съдба да те сполети. Мърдаме доколкото можем и се радваме че не сме родени в Етиопия.
Колкото до останалото - не ми се коментира. Живота е най-добрия учител. Всъщност повече нищо няма да коментирам. Няма смисъл. Пък и не искам да се давам за храна на психорибките. То че полза голяма няма от писанията ми е ясно. Ама от техните лайненца има и вреда за публиката. Не че ме е грижа всъщност. Всеки сам се оправя. Добрите са прецакани. Не бъдете прецакани. Освен ако срещнете добър, за да си правите щастие. А как ще го познаете - вероятно няма да го познаете. Освен ако се вгледате в подробностите, които издават човека под бронята. И дали няма да ви прониже в защитен подтик преди да я свали за вас. Ако въобще не се е сраснала с него. Трудна задача, нали :)