Re: За влюбването и без кавички / Контакти / Споделено

Да, добре са ми познати. Мисля че са по-малко нещастни. Имат свободата да не страдат повече от времето, нужно им да отворят краката на следващата патка по пътя си. Щото повече от хормон и самочувствие в главите им не се ражда. И съответно разни патки не могат да ги тръшнат в дълбока скръб или да ги замислят за великото чудо на Любовта и низостта на обекта който са обикнали по грешка. Бих искал да гледам оптимистично - например, срещнали се, обикнали се подходящите хора и живеят щастливо. Това впрочем го виждам понякога около себе си. По едно време повярвах че и на мен се е случило, но явно съм приел желаното за действително. За съжаление обаче живота ми ще се окаже кратък за да ми се случи наистина май. Ще си остана само с чуждите истории и малката си едногодишна заблуда. Де да можех да я забравя тази година, за да съм като тези за които питаш. Поне да не съм нещастен че съм познал рая, в който никога повече няма да вляза. Проблема е в това, че и да ми се отворят пак тези врати, аз вече съм го виждал това и не искам пак да пропадна. И няма да вляза, защото много боли падането. Не си заслужава дори и райските наслади. А и какви наслади са те, ако всеки момент очакваш да паднеш ? Смях през сълзи или какво ? Все едно да седнеш на стола на зъболекаря и да се кефиш на звука на машинката докато не те заболи. Трябва да имаш много къса памет. Или като мен - ясното разбиране за неизбежност на предстоящото и да не ми пука. Чакам си и ако и колкото заболи - изтрайвам. Щото на страха очите са големи. Ако мога това да го постигна и с Любовта ... но мисля че няма да е Любов. Тя се плаши лесно. Няма ли доверие - отлита надалеч. А аз загубих доверие в чувствата на жените. Не виждам начин да повярвам пак. Отклоних се, извинявай.

А колкото до неспособността им на мъжете да се изразят - може би наистина няма какво повече да изразят? Може просто от тактичност или за да им пусне жената да твърдят че имат чувства а просто да търсят секса? А може би не разбираш нуждата им от секс ? Мъжете имаме тия нужди повече от жените по принцип. А и често сме наясно че жената в случая не става за друго, но и това не е за изпускане. Не че и жените не правят подобни неща де.
Ти защо мислиш че много хора са способни на пълноценна връзка ? И въобще не става дума за разнополови. Да махнем секса на страна. Хората са много скучни и егоистични. С малко изключения разбира се, по правило - нещастни и по изключение - истински щастливи - ако имат късмета да се срещант двама такива.
Що ще рече пълноценна връзка? Аз да ти кажа с годините разбирам че пълноценната връзка за която говориш е достатъчна причина да обичаш истински човека. Нищо друго не е важно, защото и това само по себе си е такава рядкост, че трябва да си готова на всичко за да не изпуснеш такъв човек. Де да бяха способни хората ... но не са.
Може неспособните да ирзаят чувствата си както ти се изрази всъщност да не могат - било то заради първите седем години, било защото са били център на внимание и света за тях е жени наредени и очакващи ги на тепсия. А може би както са си били свестни им е минала някоя патка пътя ? И да са станали такива за да не бъдат наранявани повече ?
Обичайно е да се предпазваш от това демонстрирайки безчувственост. Разбира се не нагло и открито - че коя романтична дамска душица би се сближила с някой откровено безчувствен тип ? Затова пък всеки мъж иска да намаже символа на мъжеството си с интимността на хубава жена ... и доколкото и обратното е вярно, но не се признава обикновено, няма нищо лошо просто да го правим и стига сме го мислили... май.

Мъжете по принцип мразят жените. Сещай се защо. Жените пък - мъжете. Айде пак се сещай. Всичко опира до голяма разлика в общуването. Заради разлика в целите, заради егоизма който я подклажда, заради раличен наичн на мислене.
В резултат мнението на двата пола един за друг се свежда до стремеж към експлоатация. И малкото романтични натури с които би се получила хармонична връзка, биват смилани в тази чувствомелачка. Съответно лишени от чувствата си те стават част от нея. Ми как по дяволите да очакваме нещо добро да се върне при нас, ако всички плюем нагоре, пак по главите ни ще пада.