Още след първите ти редове се спъва мисълта, така, както и се възцарява причината за първите и последващите мигове на разочарование при разминаването със собствените очаквания. Сам си го написал За една секунда ти става ясно че имаш насреща си кавички. А да си подведен никак не е приятно. Особено, ако си отворил храма на Любовта си за този човек. Очакванията поругават "Храма на Любовта" още докато е в строеж, в неговата незавършеност. И то заради резервите, които създават, заради приспиването на спонтанността, заради лесната опора на опита предишен и подчиняването очакванията на съмненията и неудовлетвореността... Удавянето в желанието за зависимост - разгорелите се от нищото чувства, да бъдат подклаждани от съответната доза взаимност. И... се настанява трайно взискателността - към вида на отношенията и към... другия.


П.П. Поетичността губи от клишетата услужливо притичали се...


_________________________________
Ту лоша, ту добра... ту и двете заедно.