|
|
| Тема |
 И защото..... |
|
| Автор |
*Alexandra* (свободомислещ) |
|
| Публикувано | 25.03.06 22:52 |
|
|
|
Съм Ви много благодарна за хубавите мнения по предишната ми тема Ви подарявам част от моите любими стихове...
Дано само Ви зарадват така както радват мен.......
***
Недялко Йорданов
В нашето време на трезвост
и на разумни неща
стана съвсем неуместно
да повървиш във нощта
покрай морето издраскано
жълто от лунния лък,
да разговаряш със пясъка
и да подскачаш във кръг.
Дългия шлифер, баретката,
ласките в тъмния вход
вече не влизат във сметката,
в хода на твоя живот.
В нещо дали не си сбъркал?
Стана ли нещо със теб?
Вече не вярваш във щъркел,
но и не вярваш в човек.
А по средата на лодката
мачтата гола стърчи.
Ето, на пясъка охлювче
мъртво и празно мълчи.
Минали делници, где ви е
старият празничен зов?
Стана почти ежедневие
къщната наша любов.
Бръснарското ножче, жилетката,
шпионката в новия вход -
всичко туй влиза във сметката,
в хода на твоя живот.
Може би нещо сме сбъркали
в нашия възрастен век.
Продава се вяра във щъркели!
Търси се вяра в човек!
НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ
Недялко Йорданов
Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност още в очите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти -
звън на решителни битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все така да гризеш на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.
Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те не остарявай!
ЖИВОТА ВИНАГИ НИ ДАВА ОНОВА, КОЕТО ЗАСЛУЖАВАМЕ!!! 
| |
| |
| 
|
|
И защото.....
