| 
	
 | 
	
          
            
              
                | Тема | 
                   Re: Душата [re: FENlKS] | 
                 |  
| Автор | 
ПЪTниk (на автопилот) | 
 |  
| Публикувано | 17.02.06 16:09 | 
 
 |  
 
 |  
        | 
         
        
  
        
				“…Поклон на злите и добрите.
                                Еднакво мъчат ни едните
 и другите Добрите в мъка
                               ни потопяват при разлъка,
 а лошите и много грешни
                                човека .мъчат, щом ги срещне.
 Пиявица и лотос в блато
                               така съседствуват, когато
 цветът божествено мирише,
                               а другото е нещо низше.
 Живот даруваща амрита,
                               от боговете само пита
 и редом - гибелна ракия.
                              Така добрия син и злия
 в един и същи дом растат.
                              Море бездънно с светът-
 Прославят се добрите хора.
                              Расте на лошите позора-
 Добрият е като амрита,
                              като налята лунна пита,
 като река -  Ганг - измива
                               от грях снагата ни щастлива.
 А злият е като отрова;
                               като пожар за оногова,
 чиято къща  е от слама
                              и кладенец наблизо няма;
 като реката Карманаша,
                               измиваща снагата наша
 от всичките  добри дела.
                             И злите знаят що е зла
 постъпка и добра коя е,
                              тъй както и добрият знае,
 но всеки избора си прави
                              според наклонности и нрави
 добър да бъде или зъл.
                            Да стане друг не би могъл.
 
 
 Добрият с добротата се прочува,
                             а злият в злобата прослава, 
 Амритата с безсмъртие се слави,
                             отровата - че бърже умъртвява.
 
 
 Избират лошите порока.
                             Избират нравственост висока
 добрите. Туй са океани
                             бездънни. За да ги обхване
 умът ни и оттук нататък
                            да пъди злото без остатък,
 преумножавайки доброто,
                            за тях разказвам тук. Едното
 и другото създал с бог.
                              А добродетел и порок
 били са после назовани
                              със имената си в пурани
 и веди, но и те ни учат
                             (а те на мъдростта са ключът),
 че в тоя свят, роден от Брама,
                              добро и зло отделно няма,
 а шестват слети или редом
                               по смисъл божи н неведом.
 Любов - омраза; ден и нощ;
                               красив н грозен; мил и лош;
 висока каста - каста ниска;
                               един потиснат - друг потиска;
 небесен жител ~ жител земен;
                              богат и просяк; бог и демон;
 амрита - спиртно питие;
                              божествен дух и битие;
 Лакшми - и вещица убога;
                             реката Ганг, река на бога
 и редом с нея Карманаша
                             от ада влачи тор на каша;
 съседства сухата пустиня
                          с река обилна бистросиня;
 браминът с милосърдни нрави
                          съсед е на колач на крави;
 небето с ада са съседи.
                             Премъдрите свещени веди
 от тая смесица велика
                             за наша сладост отделиха
 и са написали с перо
                             кое с зло, кое добро.
 Творецът мъдро ни е предоставил
                              сами доброто да открием ние –
 тъй лебедът от смес вода и мляко
                              отделя млякото да го изпие…”
                                            Из книга първа (“Детство”)
  Че кой друг, ако не ние? 
        
        
  
          |  | 
 |    |   
 
 |  
 |   
 |