“…Поклон на злите и добрите.
Еднакво мъчат ни едните
и другите Добрите в мъка
ни потопяват при разлъка,
а лошите и много грешни
човека .мъчат, щом ги срещне.
Пиявица и лотос в блато
така съседствуват, когато
цветът божествено мирише,
а другото е нещо низше.
Живот даруваща амрита,
от боговете само пита
и редом - гибелна ракия.
Така добрия син и злия
в един и същи дом растат.
Море бездънно с светът-
Прославят се добрите хора.
Расте на лошите позора-
Добрият е като амрита,
като налята лунна пита,
като река - Ганг - измива
от грях снагата ни щастлива.
А злият е като отрова;
като пожар за оногова,
чиято къща е от слама
и кладенец наблизо няма;
като реката Карманаша,
измиваща снагата наша
от всичките добри дела.
И злите знаят що е зла
постъпка и добра коя е,
тъй както и добрият знае,
но всеки избора си прави
според наклонности и нрави
добър да бъде или зъл.
Да стане друг не би могъл.


Добрият с добротата се прочува,
а злият в злобата прослава,
Амритата с безсмъртие се слави,
отровата - че бърже умъртвява.


Избират лошите порока.
Избират нравственост висока
добрите. Туй са океани
бездънни. За да ги обхване
умът ни и оттук нататък
да пъди злото без остатък,
преумножавайки доброто,
за тях разказвам тук. Едното
и другото създал с бог.
А добродетел и порок
били са после назовани
със имената си в пурани
и веди, но и те ни учат
(а те на мъдростта са ключът),
че в тоя свят, роден от Брама,
добро и зло отделно няма,
а шестват слети или редом
по смисъл божи н неведом.
Любов - омраза; ден и нощ;
красив н грозен; мил и лош;
висока каста - каста ниска;
един потиснат - друг потиска;
небесен жител ~ жител земен;
богат и просяк; бог и демон;
амрита - спиртно питие;
божествен дух и битие;
Лакшми - и вещица убога;
реката Ганг, река на бога
и редом с нея Карманаша
от ада влачи тор на каша;
съседства сухата пустиня
с река обилна бистросиня;
браминът с милосърдни нрави
съсед е на колач на крави;
небето с ада са съседи.
Премъдрите свещени веди
от тая смесица велика
за наша сладост отделиха
и са написали с перо
кое с зло, кое добро.
Творецът мъдро ни е предоставил
сами доброто да открием ние –
тъй лебедът от смес вода и мляко
отделя млякото да го изпие…”
Из книга първа (“Детство”)

Че кой друг, ако не ние?