Болката се преодолява-стига да се намери поне една причина да го пожелаеш.
С времето се свиква да се живее с товара, които носим в сърцата си, той не изчезва и с годините само се натрупва.Болката не се забравя, но се размива и приема в настоящите хубави моменти и вярата в бъдещите такива.
Човек може да понесе наистина огромни количества тъга, но по-важното е да успее да съхрани човешкото, въпреки всичко и да не се саморазруши психически.

Имам един любим израз: "Въпроса не в това дали си паднал, а дали си успял да се изправиш след това'

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите