| 
        
 
 
				
			Здравейте на всички. 
 Чета отдавна в клубовете, но сега се реших да пиша и поискам помощ или съвет от вас. На кратко моята история. Излизам от доста време с мъж, който е женен /аз съм разведена/  Не ме укорявайте, зная, че не е редно но никой не знае какво ще му поднесе съдбата. Чувствата са ни взаимни, обичам го адски много и с всеки изминал ден това чувство става все по-силно. Трудно ми е вечерите да се разделям с него знаейки, че се прибира в къщи при семейството си.  Ясно ми е казал, че няма да се разведе, в следващия момент ми казва  - не се измъчвай нищо не се знае какво ще стане. Преди два дни опитах да скъсам с него. Казах му да не ми се обажда, да не се виждаме повече, ако аз не издържа и му звънна да не ми вдига телефона, че това е подходящия момент - празници са, знам, че ще е със семейството си и няма да се видим. Бяхме си в нашата къщичка /имаме си квартира където се виждаме/ и си живеем като семейство за кратко . Каза ми, че ще го побъркам, ще го докарам до лудост и, че той никога няма да ме остави, че цял живот е търсел мен и сега когато ме има иска да умре с мен. Той плака, аз плаках не се получи не се разделихме. Вчера пак ми се обади, видях ме се, днес пак ще е същото, след празниците пак и пак и така незная до кога. Защо нямам сили да го напусна, защо го обичам толкова много, защо всичко с него е прекрасно, защо се влюбих в неподходящия мъж и въобще защо има толкова много ЗАЩО? Кажете ми какво да правя - да се оставя ли на течението или да изтрия телефоните му, да се гърча по празниците да плача и страдам, да ме боли. Идва ми да отида някъде и да крещя, да викам колко много го обичам и как НЕ трябва да съм с него. Той иска дете, иска да сме заедно, но все пак не е първа младост, страхува се от хорското мнение бил е някой в града и го познават доста хора. Незнам объркана съм, отчаяна съм, обърках май и вас с дългото си и неразбираемо излияние. Дори незная дали пиша в правилния клуб, но исках да споделя с вас.
  
 
 
 
 |