Точно това имах предвид. Не можеш да го категоризираш. Това е много дълбоко лично преживяване и само и единствено въпросният човек може да си прави съответните изводи.
Знаеш, че за всички нас е много по - лесно и безопасно да се опираме в рамките, от колкото да се носим на сал в океана. Много по - достъпно е да възприемеш духовниците или като светии, или като пияници, от колкото като хора, чиято борба със себе си е просто пъти по - ожесточена, от нашата... В този смисъл, някои се заблуждават, че приемайки монашеството или свещенството, безгрешността им е някак гарантирана. А, всъщност тепърва започва трудното. Може би, твоят човек е имал някаква идеализирана, нереална представа за институцията, религията, вярата и се е виждал в някакъв светъл образ, а после просто е осъзнал, че това не му гарантира спечелването на войната със себе си.
За всеки православен е ясно, че пътят, който е избрал е труден и трънлив. Това с разкола е един от най - малките проблеми, повяравай ми. Или си е дал сметка, че го иска главно заради себе си, като вид рамка, която да го пази от самия него, или че няма достатъчно сила, за да върви напред, каквото и да се случва наоколо.
Според мен му е коствало доста да вземе това решение... А, теб защо толкова те притеснява това?