понеже съм много разбрана. продължавам този очарователен спор с радиоточката :)
с това, което си цитирал казвам това, на което си отговорил. а именно, че не разглеждам философските понятия за добро и зло от учебника по философия на гимназиално ниво - точно където се разсъждава заради разсъждаването като учебна дисциплина.
за да ползвам твоите примери, нека вземем укриването на евреи в хитлеристка германия - един акт, който в момента окачествяваме като морално добро, но противоречи на обществената идеология в собственото си общество. т.е. за имаш група хора, която налага определен морал - в случая "евреите не са хора и трябва да бъдат убивани" - примерно. добър нацист си, ако правиш така. ако не правиш така, си заклеймен и наказан.
но това са някакви аномалии, което за мен не е разумен аргумент.
продължавам с други примери-клишета:
древна спарта - и изобщо този аспект на древногръцкия морал, калокагатията. нещо, което от съвременна гледна точка може да се приеме за извращение, там си е съвсем морално. ако си грозен или недъгъв, ти си вън. съвременния ни морал казва да се грижим и да интегрираме тези хора, това е добро.
процесът и екзекуцията на семейство розенберг, 1952 г., ако не греша.
ако трябва да се занимаваме с миналото, разбира се. връщам се на примера ти с нацистите пак. даваш съвременна оценка на минало събитие, ползвайки съвременния морал, а може и да е по-съвършен, но може и да е някакъв глух отвор в еволюцията на мисленето, изобщо не коментирам качествата му, просто не е на място.
несериозно е някакви да вземаш да градиш някакви абсолютни истини върху относителни понятия.
според мен.
|