Точно сега е датата, а е късно защото мислим за бъдещето и пропускаме настоящето, все пак можем ли сега да направим нещо повече от това което правим, аз не мога нищо друго освен да си мисля за теб, мисля, че си мисля хубави мисли за теб и не зная защо на теб ти изглежда като ще е късно, ако можеш направи нещо за нас така че после да не е късно, гледам тук другите и не виждам кой друг ще го направи вместо нас...не че се оправдавам но такива са ми възможностите и ги предпочитам...защото ...никой и нищо не може да ми развали хубавите мисли към теб, така ти си вечна в мислите ми, ти си най- вечната, по късно може да развалим тази вечност, но ако е късно ще е по- добре
За мен късно може и да не съществува....та каквото е сега такова е...
Че какво му е на сега, нищо че не ми казваш коя дата сме...я си представи че ме нямаше, на кого нямаше да казваш коя дата сме
Хайде не се сърди и ми кажи датата

Коя дата сме днес?