Няколко стиха на Райнер Мария Рилке:
..
Тегли ме тихото. Скиташ ли с будно сърце?
Твоят прозорец към златни съзвездия гледа.
Нощ, и далечна, и бледа,
гали чрез вятъра твоето близко лице.
/Лунна нощ/

Видях дворци все още да живеят
като красив, наперен птичи свят;
те грачат грозно, вместо да запеят.
С богатствата си всички се гордеят,
но никой днес не е богат.

Не са като пастирските народи,
защото тях старейшина ги води. ....

Не са и като тия бедуини,
които кичеха конете си с рубини,
а под килими вехти спяха
и в дрипи бяха, и без стряха. ....

Тъй стана: чрез богатите предтечи
животът се изпълни с широта.
Но времето богатствата отрече.
Не се опитвай да ги върнеш вече -
върни на всички бедни бедността.
/Видях дворци/



...jast in the wind...

Let me take you far away