Автор Oптимиcт (Стар познат)
Публикувано 28.11.02 09:12



УСЕТ

Пак есента обагри в жълто
Леса на тази долина
И с бяс червеното изгълта
Прохладната зеленина

По малко пътче, свил нагоре,
Вървя добър и озарен.
Гората вещо ми говори
И се извършва нещо в мен.

И аз се питам в миг на щастие,
Творено без масло и гваш,
Какво е моето участие
В природния всеобщ пейзаж?

Създала себе си, природата
Е чувствала потребността
Да има мен, та като ходя
От нея да се възхитя.

Карол Николов

Let me take you far away