А може би любовта не е врата, а прозорец. Един от прзорците.
Отваряш - и лъч топлина сгрява самотното ти същество.
Не стой така, погледни през прозореца, там се отваря друг такъв, но отсреща.. а през него светът е различен... защото това е светът на отсрещното същество.
Светът пак е този, но видян през други очи, през очите отсреща.
(O, baby, I love your way / every dey..../.. en' the sun is shin', shin', shin')
А какъв е твоят свят? Какво ще видят очите отсреща през теб?
Не познаваш живота. Не виждаш колко е смислен. Дори чертите на вазите и формите на тюркоазите... ако погледнеш през тах.. ще отворят прозорци за теб.. напред.. назад.. накъдето поискаш..
Вселената няма граници. Преплита се и прелива в себе си..в теб, в мен.
Въображението няма граници. Въображението е свобода.
Това е вратата. (..на механата..)
Време е да се отърсиш от битовия махмурлук.
Погледът се плъзга по повърхността, а тя изглежда да е гладка, но колкото повече я гледаш, нагъва се на върхове и пропасти, запълва сетивата. Пространството ти се стеснява, въртиш се като луд, търсиш ...
Вратата е в теб и ти си вратата..и аз, и той, и тя..
Нужно ли е да има нещо отсреща?
Всичко е само в главата. (..open your mind..)
Vaia con Dios, amigo!

Сън в лятна нощ