Виж, дълго си живях без любов. Имах време да мисля за много други неща. Много от тях съм коментирал и в дира навремето. Просто вселената си има жестоки граници, тя е огромна но е клетка, в която сме затворници. И само един - друг можем да се посочим като отвори, като дупки в тоя затвор. Само общуването между нас има стойност в тази клетка, защото то ни прехвърля в друга вселена, където няма време- пространство, няма тази клетка. Може да има други клетки, но поне е изход от тази. И затова толкова много голямо значение отдавам на общуването, както и на любовта като негова връхна точка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите