Всяка любов е истинска, щом я изживяваш. Няма нужда да е вечна. След като си имал няколко любови, осъзнаваш това. Когато си между две любови, е нормално да ти се струва, че си загубил нещо уникално. Но щом следващата се появи, нямаш време за миналото. Ще трябва да се научиш да се прощаваш с него.

Когато съм влюбена не бих могла да обещая, че ще е завинаги защото от опит знам, че досега винаги е имало и следваща любов. Само най-първата ми любов мислех, че ще бъде завинаги и си обещавахме "Обичам те завинаги!" в писмата до казармата и обратно. След това научих един урок никога да не обещавам, че нещо е завинаги. Нещо като "никога не казвай никога", така и "никога не казвай завинаги".

Естествено, ако Ти сам Не искаш да срещнеш нова любов, ще си останеш с мъката по старата. А да се живее така е жалко. Животът тече сега, а не в миналото. Вечността е не по-дълга от един човешки живот.

Сексът не разбрах във връзка с какво се спомена.
И за свинете не разбрах. В моя свят няма свине (за разлика от секса де ;-)).

Ако си решил сам за себе си, че само любовта може да осмисли живота ти, тогава търси следващата. Може би още не си намерил тази, която наистина ще го осмисли, понеже няма да бъде само любов.
Няма нужда от фаталистично възприемане на събитията, които се случват всеки ден по света на хиляди хора. Просто сам трябва да правиш света си интересен, а не да разчиташ на друг да те забавлява на аванта.

Завиждам ти за кебапчетата и бирата. Любовта ми към тях е правопропорционална на разстоянието. Тоест, засега е вечна.

Nothing prevents a potential gain like the fear of a potential loss.