Любов, приятелство, привързаност - толкова са преплетени, даже незнам защо се наричат различно. Хармонията пък се постига с годините - както мелнични камъни хората се напасват един към друг, свикват и се привързват и трудно се отделят точно като камъните :)
А за вечното истинско - страданието е свързано с неспособността ни да ги разпознаваме тия работи. Аз определено не искам временна любов, или поне искам да знам че ще е такава, за да не влагам в нея повече от полагащото й се внимание и емоции. И след като аз мога да говоря за вечност от моя страна, просто трябва да намеря жена с подобни възможности, което май се оказва не особено възможно, предвид изменчивия характер на жената по принцип. В смисъл - днес те обича до смърт, утре - пак така, ама не теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите