|
Тема |
А когато |
|
Автор |
Well (Летящ Чин :о)) |
|
Публикувано | 10.09.05 11:42 |
|
|
познаваш живота
разбираш колко безсмислен е той.
И търсиш врата да излезеш от тази безсмислица. Намираш любовта и излизаш там, където няма смърт и живота придобива смисъл.
Срещаш обаче хора, които не познават още безсмислието на живота и се радват на чертите на вазите и формите на тюркоазите. Малки хора.
И те ще порастнат.
И ако са умни ще разберат.
Че има само една важна врата - вратата на любовта.
Че само зад нея се крие смисъл в живота.
Че всичко друго е плява.
Повечето никога не разбират.
Почти всички всъщност.
Живота е добра илюзия.
Свети ярко и заслепява ума.
Изпълва го с лакомства за сетивата.
И изравнява човека със свинята.
Но какво отделя Любовта от тези лакомства за ума ?
Вечността.
А ако я няма? Ако любовта е преходно състояние за ума ?
Значи не е любов. Значи е просто поредното лакомство.
Любов за свине.
Иначе казано - секс и кекс.
Красива илюзия. Но преходна. Прекрасна играчка за свинефермата - Земя.
Една добра причина да се живее и утре.
Добре е.
А който вижда надалеч, да бяга там далеч.
Това е положението.
|
| |
|
|
|