|
|
| Тема |
 Е, хайде де |
|
| Автор |
jojo-mojo (въФ кубЪ) |
|
| Публикувано | 01.09.05 13:50 |
|
|
|
Вечни приятели, твърдо
ти сам това обеща.
Колко годишни тогава
бяхме? Знам. Бяхме деца.
Верно, бе. Помниш ли? Помниш-
нашите щури бели.
Луди години, безбрежни,
твои и мои, нали...
Малки и тъй любопитни
заедно търсехме там
истини нови и тайни-
колко света е голям.
Ходихме с тебе да видим-
свършва шосето със край?
Боже, изплашихме всички
с нашата детска игра.
После живота въртеше
всеки във своя порой.
Ти с твоя ангел летеше,
взех си аз моя герой.
Винаги щом имах нужда,
тежест ли - ти беше там.
В болнична стая, тъй чужда
без страх бях - ти беше там.
Хайде, купона започва,
радост споделям със теб.
Трябва да дойдеш отново,
празник не искам без теб.
Искам да пея / да пия /,
търся те, дай ми адрес.
Искам да кажа / да скрия /
нашето минало днес.
Колко далече си, скъпи?
Даже това аз не знам.
Хайде, купона започва.
Идвай си бързо от там!
Зрънце ме предизвика да пиша стихотворение и изчеза. Докато се появи ще стане цяла поема и ще ми досади и на мене чак
Ноевият ковчег е построен от аматьор, а "Титаник" - от професионалисти.
| |
| |
| 
|
|
Е, хайде де
