Аз с хората общувам, онези, които знам от мрежата са мнозинство да си призная честно. Не знам защо страна така, но предпочитам тук, отколкото навън. Това кафета, кръчми много ме дразнят и не умея да се адаптирам към среди и компании изобщо.

А темата за клубовете в частност... Просто ме хващат лудите понякога, явно от прекомерно висене тук и очакване хората да са по-добри-в-нещо-си-отколкото-са. Независимо дали четене, писане или просто разбиране. Изобщо очаквания някакви, каквито не трябва да има.

Но минава де, депресията клубна. Все се чудя дали някоя сутрин няма да се събудя и няма да усетя, че дир-а (или нета) вече не ми липсва. А дали трябва? Не знам.

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!