Re: Цената на душата / Контакти / Споделено

Не искам да ти противореча, но ... :))
Не любовта води до помъдряване, а загубата й, защото те кара да мислиш много - демек мисленето е мама. Тате пак никъв го нема, и кой го знае кой е ;)

Определено не искам " да съм зает с нещо" . Това го прави Майка ми в момента за да не откачи от мъка по Баща ми. Предпочитам да блуждая - така се блъскам в стените на света, в който съм затворен, откривам " тайни проходи" и въобще съм там, където "човешки крак не е стъпвал" и определено това е занимание за мен - откривателството. Но не за да съм зает. Предпочитам да ме преследва скука. Тя едва ли ще ме стигне, но бидейки близо до нея се чувствам свободен да правя това, което искам...

Мислел съм си за "осмислящите" живота занимания. Един колекционира Влакчета, друг тренира бойни изкуства и се стреми към съвършенство, трети трупа всичките пари на света в задния си двор, докато някой не му посади там бор ...
Не виждам смисъл в това. Японците правят нещо интересно в тоя смисъл. Пясъчните картини които после унижтожават. Майка ми се плаши от начина по който се приближавам до хаоса. А всъщност там е пак моята любима, проклета и изтерзана от мен като тема тук ... истина :)
Не мога да си осмисля така живота. Щом го осъзная това като осмисляне, ще го намразя и зарежа. Всъщност не така мисля единствено за любовта. Но подозирам че просто не съм помъдрял още достатъчно за целта. Или просто емоциите в нея ми размекват мозъка (Е, май е това. То и всички останали мозъчни удоволствия май влизат в тая графа).
Та, както рече брат Пит, радостта е смисъла. Баси как открих студената вода - я да си пийна ;) Май остана и за плуване, заповядайте !

Да съм зает - това е като да съм затворен. Няма време да мисля, следователно и да съществувам - все едно съм мъртъв. Лишен от живота в такива моменти. Защото правя нещо, което не искам. Такива неща се получават при мен всъщност от едната заетост.

Знаеш ли, половин страница изписах да ти обяснявам как не съм съгласен с тезата ти. Но ако се вгледам, виждам че всъщност точно с нея съм в унисон. Весело, а ? :)
В крайна сметка се хващам за думите - Влече и Интересува искрено. Точно това е. Бе всичко си е на мястото. Даже вече съм изпечен егоист, и следователно - инициативен, щото оказва се да си добър значи да отстъпваш и да губиш инициативата. Жалко само че егоизма и обществото са като вода и олио - искат много джуркане за да вървят заедно ( няма спокойствие ) ;))