|
|
| Тема |
 Кофти ми е... |
|
| Автор |
Пycтинниk (рак) |
|
| Публикувано | 28.06.05 01:07 |
|
|
|
Лято, дъжд, аромат на липи, а на мен ми е кофти. Ама много и наистина. И не защото са ми мокри чорапите - наваля ме дъжда докато напоително смучех бира пред НДК, а защото тя сигурно пак прави секс с друг. Сега, в момента. Просто секс, нищо повече.
Не ми е гадже, никога не е била, макар много да ми се искаше. И още ми се иска, но ако вярвам на фактите - никога няма да бъде. Ако вярвам на надеждата все някой ден ще ме погледне с онзи специален поглед, ще открие какво означава за мен и тази истина ще я накара да сподели с мен нощните си тайни... Имам намерение да я пребия тази лъжкиня, надеждата.
Не знам дали и аз мога да направя същото - да давам на някой случаен нещо което е копнеж за друг, и да не ми пука. А вече може и да е било и сега да ми се връща... Всъщност, случвало се е да вземам желание, точно нейното, и да се забавлявам с него, за една нощ. Но тогава не знаех за нея, не беше в мен и нямах представа в какво ще се превърне. Сега плащам за стари и нови грешки. Без значение дали са нарочни или случайни. Плащам. Повръща ми се от напрежение и гърчене. Искам да изтласкам от себе си спомена за очите й и за целувките й за една вечер. По-добре щеше да бъде никога да не ме беше докосвала. По никакъв начин. Сега нямаше да ме боли така. Когато опиташ нещо, после знаеш какво губиш и боли повече... Но, ако беше така, нямаше да я познавам. Все едно никога да не чуеш музиката на птиците на зазоряване или да не усетиш вкуса на водата в жегата.
Дано е шастлива!
Аз отивам да повръщам...
Назад към целта!
| |
| |
| 
|
|
Кофти ми е...
