Обичам, обичам тази страна.
Обичам тия планини зелени.
Първа радост е за мене
небето като от коприна.
Обичам наш'те тринадесет века.
Трите морета. Прохода Шипка.
Обичам нашите Солунски братя.
Древните войни. Славните битки.
Обичам над ней Дунава синей, слънце Тракия огрява.
Родино, толкова обичам сладкопойните ти чучулиги.
Когато съм овчарче и овците паса,
съм много благодарен, макар и сиромах.
Обичам Изаура, Вдовицата в бяло,
Трите съдби на Освалдо.

Обичам, обичам, обичам …

Обичам Камата, модерния ляв,
обичам го този колос балкански.
А тия футболни победи
как ги обичам и още милея.
Обичам Барона, Крушата.
Също Маймуняка, Кръстника, Ганеца, Роко.
Толкова са ми симпатични.
Обичам тепиха.
Ах, как те обичам Тигре, Тигре.
И тебе Ферари с цвят червен.
Наш'та система чет'ри, чет'ри, две.
А любя Радка Пиратка горещо и люто.
Киселото мляко, обичам гюла.
Шопска салата и ракия.
Да, да, да и ракия.
Десети ноември. Девети септември.
Кръглата маса. Мирния преход.
Майчице мила, ще ми се пръсне от толкова обич сърцето.
Обичам Пайдушко и Ръченица.
Тези фолклорни магии.
Те разнасят славата ни в космоса.
И даже по-далече.

Родино моя, ти си ваза,
в която не цъфти омраза.
Ти си роза, ти си крем,
ти си щастие за мен.