Всъщност е Джоджо-Моджо.
А дали съм хохо мохо? Сигурно, щом седя на маса и си говоря със стар геврекКак да оцелееш, ако не си малко луд? И колко луд е малко луд-всеки решава за себе си.
Не приемам извода, който налагаш, че не-гласуващите са сбирщина песимисти, които могат само да се оплакват колко всичко не е наред и не правят нищо, абсолютно нищо, дори със собствения си живот, дори за себе си. И винаги друг е виновен, последните 4 години беше царя. Разбира се, има такива. Има всякакви, разбира се. Аз не съм. Отказвам да се разпозная в тая картинка. Аз съм ангажирана личност - в личен план болката на приятелите ми ме боли и радостите им ме радват. Вярвам, че и ти си така към твоите.
В обществен план - вярваш или не - обаче преди 2 г. ме беше треснала гражданската съвест. Обадих се в "Център за независим живот" и им предложих услугите си. Отговориха ми "Заповядайте на среща в офиса, ако смятате че сега е подходящото време." Отивайки на там си мислех
Ах, Джоджо, с пълна скорост се гмуркаш в поредното недоразумение. Можеш ли да отделиш достатъчно влеме от малкото си свободно? Наистина ли го искаш - истинската болка, борбата за оцеляване на тези хора да ти бъде ежедневие? Знаеш ли какво ще стане сега - ще ти звънят по всяко време, ще тичаш постоянно по някакви задачи. Можеш ли да издържиш? А личния ти живот - забрави. И какво, по дяволите означава "ако мислите, че сега е подходящия момент" - от доброволци е имало нужда и вчера и преди пет години, но аз не бях узряла. Ако някой ме беше помолил да свърша нещо тогава, щях да го направя като по задължение. Е, като си тръгнала - отивай и гледай да не ги разочароваш.
Срещнах се с администратор, който съвестно записа всичките ми координати. Обсъдихме проблемите на хората с увреждания като на диспут. Разбра, че не очаквам заплащане. До днес никой не се е обадил.
А за самоубийството- не се надявай. Ще ти досаждам
|