понеже стана дума за промени, и аз като теб ги тълкувам като вътрешни най-вече, другото само си идва. ами промяната я правя доста често, като стъпка, иначе посоките може и да варират:)) после настъпва ремисия и трябва пак да се променя отначало ... но пък какъв кеф е, когато са ди дали силен тласък отвън, може да се каже, че за това живея - за тласъците, и никога няма да се променя така, че да нямам нужда от тях. (май вече и не съжалявам за това). така горе долу си представям живота, че ако успея да се закрепя за малко поне в някое променено състояние и получа нов тласък - може да продължа да се променям, но в общи линии си се харесвам такава. малко кат билярдна топка искам да съм, защото сега съм като камъка на един уморен Сизиф.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите