Знаеш ли, ще споделя някои наблюдения върху начина, по който водиш диалога, когато стане дума за българия – уж е добронамерено, но в един момент винаги се стига до конфликт на лична основа.

Защо става това? Ами например, защото се обсъждат общи неща, а ти винаги намесваш някакви лични твои познати и впечатления. Неминуемо в един момент от разговора стигаш до там да заявиш как 1/3 от живота си си го прекарала на запад и че някой, който е живял постоянно в България нищо не знае и нищо не е видял (дори когато не знаеш кой колко е живял на запад, какво е видял и т.н.). А това май е във всеки един подобен разговор с твое участие, който съм чел в този клуб. Извинявай, но това твърде много прилича на самоизтъкване, за да не подразни човека, който говори с теб. И когато в един момент не издържи и ти се опъне на лична основа с нещо, започваш да играеш невинно, наранено удивление. После на един етап винаги започваш разбор изречение по изречение, като основната цел явно е да бъдеш контра и да покажеш, че по-добре знаеш, отколкото да се следва нишката на разговор – примерно в един момент казваш каква невероятна библиотека било имало едикъде си, едва ли не ако искам да науча за калките – ето това е начина. Хубаво, съгласявам се, пиша няколко реплики по-късно, че добрата учебна база привлича студенти, нооо това вече не е добро, с менторски тон поправяш, че виждаш ли никой не му било дремело за базата, била важна програмата. Добре де, библиотеката не е ли към учебната база? Компюртите не са ли към учебната база? Нали твоите немски колеги само от компютъра учили? Не започваш ли да си противоречиш в един момент?

В другата тема така и не отговори на въпроса “кога ще се оправим”. Направи едно странно твърдение, че младите българи били ограничени и не четяли, когато те попитах откъде знаеш, ти започна да ми говориш за някаква твоя племеница и после даде статия, в която общо взето пише, че немските младежи работят повече на компютър отколкото гледат телевизия, а при българските е обратното. На въпроса какво толкова работят на компютъра немските младежи, пак започна с какви колеги си имала и те какво правели на компютъра. Нима аз трябва да гледам на света през кривия макарон на ЧеНе и нейните колеги?

За мен зрял диалог е следния – правиш някакво твърдение и после го защитаваш с факти. Ако нямаш факти – казваш си: “нямам факти” и приключваме въпроса, създала си си някакво мнение за българските младежи, това мнение не е подкрепено с факти, е голяма работа, всички си съставяме такива субективни мнения, човешко е. Не е нужно от 15 кладенеца да ми вадиш вода и за N-ти път да изтъкваш какви колеги имаш, до какви библиотеки имаш достъп, колко много приятели имаш и колко са качествени те, колко време си живяла извън България и т.н.

Зрял диалог е не да ми обясняваш какво би направила, ако се интересуваше от калките, а да ми намериш и пратиш една-две статии на английски, щом е толкова лесно за теб. Ето така ще направиш нещо конкретно за обогатяването на общата и не толкова общата култура на един български младеж. Но не, ти предпочиташ да прекараш това време в ровичкане из гугъла, за да докажеш колко си права – толкова безкрайно важно ли е да си винаги права?

Незряло е постоянно да се самоизтъкваш и да нападаш – това създава конфликти, там където просто ги няма. Предлагам да продължим този разговор тогава, когато имаш сериозни факти в подкрепа на това, че българските младежи са по-ограничени и неначетени от немските, френските и т.н.