Здрасти.
Преди мислех, че обичта е нещо като дребната шарка - като си и дойде времето, тя ще дойде. От малък съм си влюбчив, та имам стаж с любовта.
Обаче сега съм сигурен, че обичта не е нещо, което се случва на всеки. Много хора бъркат обичта със спокойствието и привързаността към другия, с липсата на проблеми, с готовността да правиш жертви, с разбирането. Това не е обичта. Обичта се усеща с цялото ти същество (боже, колко съм патетичен). Нещо като много силна любов, но без безпаметните пропадания, без толкова емоции. Като тежък алкохолизъм - не можеш да се откажеш, а и не искаш. Като болест е - знаеш, че бавно потъваш някъде, но не искаш да се спасяваш. Няма нищо общо с първия поглед, привличането. Живота ти започва тече по-различно.
Това е като опасен наркотик. А аз съм завършен наркоман