омая ме...
със себе си.
Всъщност, като се замисля
винаги си ми допадала.
Бисерче си ти
сред толокова прасета...
Знам какво ти е,
прочетох себе си
в повечето от изреченията...
По-лесно ще е да ти изредя само различията:

НЕ обичам да стоя под ДЪЖДА(мразя го въобще...така и не се научих да го обичам...)
МОГА да ходя БОСА(и обичам, на плажа...)
КОСА по-дълга от раменете все не успявам да пусна.
ОПИТВАЛА съм някои работи, ма щото съм била МНОООГО отчаяна и глупава - слава на Господ, че ме предпази от по-лошите...
НЕ КАРАМ, а и не смятам да го правя - едно, че си нямам кола, второ - че изпитвам ужас само като си го представя...
КОКА-КОЛАТА я пия от малка, ама сигурно съм пораснала щом вече не я обичам. :)
На КОМЕДИИ се скъсвам от смях, ама само на стойностни такива.
Аааа ЗЪБИТЕ не ги забравям, тц! - иначе после при чичо доктор...лоша работа.
А ЩУРЦИТЕ ме побъркват(сигурно защото при нас са много - ужас, не спират по цяла нощ и ме принуждават да спя на затворен прозорец)
ОБОЖАВАМ МОРЕТО, дразнят ме почиващите тълпи на него.
ОГЛЕДАЛЦЕ си нося, ама отскоро, и ми се струва, че преди повече се харесвах.
НЯМАМ РЕЗЕРВНИ ОБУВКИ, а понякога само за това си мечтая. :)
СПРЯХ ЦИГАРИТЕ, засега.
СТОМАХА МИ може и да е болен, ама той няма думата, сега не ми е до него.
ЗЕЛЕТО го обичам варено и постно.
ИСКАМ ВСИЧКИ ДА СА ДОБРИ - колко наивно...
НЕ СЕ НАУЧИХ ДА ПСУВАМ - и слава Богу. Ужасно е грозно. Понякога само си проклетисвам, т.е. самопроклетисвам си се.

Поздравче



I'm The Left Eye
You're The Right
Will It Not Be Madness To Fight ?

We Come One