ТЕ РАЗБИВАТ СВЕТА
Те разбиват света
на парчета безброй.
Те разбиват света
с тежък чук и пробой.
Но какво от това,
Но какво от това.
Има нещо за мен
от разбития ден.
Аз обичам света,
имам синьо перо,
имам пясъчен път
и врабченце добро.
Имам капка любов,
стръкче жива трева
и щурец-божество,
и сълза от роса.
Нека чупят света
на парчета безброй.
Имам много неща,
този свят е и мой.
Имам въздух за миг,
тънка струя живот
и в окото – светлик,
и ветрец, и листо.
И дори, и дори
да ме хвърлят в затвор,
все ще има за мен
свобода и простор.
Ще обичам аз пак
и килийния зид,
също – прангите с кръв
от затворник убит,
неудобния нар,
този сламеник стар
и лъчите от прах,
и шпионката – да,
ще обичам дори
и онези слуги,
дето водят ме вън,
за да видя пак цвят,
за да видя пак цвят.
Ще обичам дори
двете дълги греди
със триъгълен нож
и стражите в черно.
Ще обичам дори
коша, пълен със трици,
дето падат глави
на поети, войници.
Аз обичам света
и ми стига това:
стръкче синя трева,
малка капка роса
и страхливо врабче.
Те разбиват света
с тежки чукове, но
пак остава за мен
и за теб, сърце.
_______
изборът е ясен.
|