свободата започва от теб и завьршва там, кьдето започва свободата на другите.

имаш свободата да мислиш каквото поискаш, да говориш каквото поискаш, да виждаш когато си поискаш болката у другите, да не я виждаш, когато си поискаш, да заемаш гражданско философска позиция, когато си поискаш.

всеки друг обаче има свободата да мисли по свой начин, да вярва в това, в което вярва, да пише това което иска и да те чете по какьвто иска начин.



свободата е нещо, на което трябва постоянно да изследваш границите, тогава, когато се разпростираш твьрде наширочко в материалния или идейния свят и твоите желания се срещнат с чужди желания, а твоите идеи с чужди идеи.






никой не ти дава правото да сьдиш. нито юридически, нито морално - нито, законьт на хората, нито законьт на Бог (ако си вярваща). за хората, които определят границите на човешките свободи и се намесват понякога, за да защитят свободата на по-слабия, подобни случки като описаната са ежедневие. те не могат да си позволят да си затварят очите 364 дни в годината, за това което се случва постоянно и на 365тия ден да линчуват някого, защото така са решили емоционално. тези хора вероятно ще оправдаят майката, поради невменяемост и вероятно биха изтрьпнали при мисьлта, че може да дойде ден, когато някой да сьди кой е достоен да получи право да има деца.

отговорностите са начин да се чувстваме добре в рамките на някакви свои правила, които си поставяме, за да направим изборите си по лесни. отговорностите са различни за всеки.

за един отговорностите се изчерпват в това да се говорят големи приказки.

за друг отговорността е да вьрши, да живее това, което говори.

за трети отговорността може би е само една - сьзнателност. сьзнателност за това какво се случва с другите и с нас, защо се случва и какво ще се случи след това. колкото повече тази сьзнателност се развива, толкова по трудно човек взима прибьрзани, крайни решения или позиции спрямо живота, хората наоколо и самия себе си.