Сега ще ти отговоря и на трите:
Много си обичам депресиите. Както, пишеше в някаква книга - има сезонни, хронични, циклични и какви ли не. Отдавам им се напълно и страстно.
Получава се нещо, като пожарите по полетата есенно време - идва една хубава, зряла депресия, опърля всичко буренисто дотук, е малко боли, ама няма как и след това...
идва...
...влюбването.
Неминуемо е.
Също като пролетни кълнове се пропукват старите ти сетива и любови към всичко наоколо, дори и към пепелта в ъгъла, която една уважаваща себе си депресия винаги оставя, за всеки случай...
И тогава вече си щастлив, доволен, и цял. Можеш да си развяваш кълновете, или да се посипваш главата с пепел - всичко ти е позволено и всичко те прави щастлив.
Ей, затова хората са мили в единя случай е насмешливи във втория...
Защото знаят какво е...

Сега виждам, че и за моя грип също знаят в другата тема, така че ще покашлям и там...