Мен пък ме вълнува как така пък лесно се редят какви ли не поетичности, романтичности, идеалистичности, абе въобще как думите едва ли не е задължително да предадат навън омайност вътрешна богата, а елементарна "тренировка" за словосъбиране е адски бързо постижима, и негарантираща, и олекотена безобразно в очите на някой /на мен?/, не знам какво казах, но това е, не вярвам на драматизночувственоемоционализацииииииии. Току му мине на човек едно такова хубаво за слушане, четене, любуване, някак благодарствено едно чак да ти стане, а някои кафета нагарчат на събуждане.



И п.п. - разбирам оптимизма на посланието, да не се засегнеш. Да поясня за всеки случай.

Редактирано от Бeзcъннa на 13.04.05 23:11.