от клюки, направо ще започна с втората част.
Разглеждаме "проблема" на различни плоскости. Ти се впускаш да разсъждаваш до индивидуалната видима страна, т.е. някакви конкретни отношения - обич, чувства, любов, влюбване, грозната картинка на провалените представи за Другия. Така, действително изглежда, че бракът обслужва единствено стоково парични отношения (не по Маркс, в случая:), но функциите му са много повече от това. Ако оставим настрана индивидуалните потребности, като близост, любов и признание, оставим настрани факта, че социалното е начин на определен вид да добие надбиологични качества (т.е. да подтисне определени остатъчни биологични белези) и преминем към груповите потребности (дори потребностите на самия вид), картината става по различна. Можем да си зададем и няколко въпроса.
Защо навсякъде по света, в откъснати една от друга култури възникват еднакви форми на съжителство между половете?
До скоро се смяташе, че със започването на уседнал живот и възникването на собственост, за гарантиране на приемственост на собствеността е възникнал и брака, но последните археологически (или палеонтологически данни), както и данните на сравнителната антропология, занимаваща се с изследване на примитивни общности от ловци-събирачи, запазили се до днес, сочат, че брака е възникнал много по рано в доисторическо, дори палео време.
Тук възниква въпросът, щом причините за брака не са социални (разпределянето на собствност и права), то каква биологична причина е принудила хората към съжителство във формата му на брак, още в дълбока древност? Какво е принудило членовете на един полигамен вид (както ти самата казваш), да установят моногамни отношения?
Отговор ни дава генетиката, както всички знаем, поколение дадено от близки родственици винаги запазва т.н. рецесивни гени, т.е. наследствени черти придаващи неустойчивост на притежаващите ги индивиди. Такъв индивид или ще е с наследствена болест, или с отслабена имунна система или подобно (колко крехки и наивни са породистите ни домашни любимци и колко устойчиви и интелигентни са уличните помияри). Така как могат да бъдат избегнати кръстоски между близки родственици? Ами, като по някакъв начин се маркира техния произход, т.е. създаването на поколение да става от моногамни двойки, като се забрани кръстосването на индивиди произхождащи от такива (в случая с хората това е станало с Табуто за близкото родство на даващите общо поколение). Може би в дълбока древност са съществували по "либерални" форми на съжителство между половете на хората, в отделни общности или култури, но впоследствие поради натрупване на генетични деформации в поколенията и поради "натиск" от страна на по устойчивите физически (най вероятно и интелектуално) групи, подобни общности са изчезнали (далечен отглас за това намираме в общите основи на легендите за края на света, настъпил в следствие на човешката порочност, както в европейската и близкоизточната култура, така и в културите на Вавилон, маите и т.н.). Самото табу се импринтира в съзнанието на европееца и чрез легендата за Едип цар, в която основата на трагедията се гради върху кръвосмешението. Затова и във всички култури извънбрачния секс се санкционира (как двама души, които са решили да имат деца, могат да разберат, дали не са брат и сестра от обща извънбрачна връзка на своите родители (и да разберат, пак кофти;)).
Може а се каже, че днес технологично е възможно да се проследи родството на определен индивид, или то да се маркира по друг начин, не чрез роднинство (т.е. при липса на семейство), или това да стане в бъдеще и да се избегнат всички негативи на брака, но това поражда също ред въпроси свързани с удобството на хората. Биха ли желали децата им да се ровят в личното им минало (било, чрез анализ на родството, било чрез други методи), както и обратното склонни ли сте преди всяка своя връзка да проверявате генетичното си сродство с партньора си? Струва ми се абсурдно и неудобно.
В карйна сметка брака въпреки очевидните си негативи изпълнява и определена, жизнеоределяща за вида като цяло роля, дори и разтрогването на брака запазва социалните маркери на билогичния произход. Според госпотсващата днес в западната култура (към която спадаме и ние) парадигма брака е отживяла времето си институция, пречещ на стремежа към индивидуална свобода и т.н. глупости, "брака е в криза", "залеза на семейството". Тук пък можем да зададем въпроса кризата в брака признак или следствие на нещо е, само, че ще се отплесна още повече.

ПП: Обществото не изгражда взаимовръзки, то самото Е взаимовръзки. Да обществото не служи на практическа логика, то е следствие на логика (еволюционна). По какъв друг, освен логичен, начин мога да подхождам?

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена