Аз от години си променям мнението по този въпрос, твърдяла съм всякакви неща, винаги съм била убедена и сега май пак е друго и пак съм убедена.
Всъщбост за мен идеята на самата сватба - бракосъчетанието - е в носенето на бяла рокля и църковния ритуал, който е духовен ритуал. Наскоро случайно мернах по телевизията сватбата на испанския престолонаследник и как онази ми прекрасна Летисия изричаше грапаво ”в добро и зло, в здраве и болест и докато смъртта ни раздели”... и може би тогава за пръв път разбрах какво означава това, осени ме... че това е обет, решение, поемане на отговорност, избор.
Но самият ритуал не променя положението. Не си друг човек, само защото си се омъжила/оженил. Ако си достигнал вътрешно до идеята за брак (съюз), то това е само външно потвърждение. И в този смисъл дали ще има брак или не, е безразлично, ако си взел решението това да бъде човекът, с когото...
За съжаление в общия случай бракуващите се не си дават сметка за какво става дума (човек се развежда лесно в днешно време, колко му е), престават да се грижат един за друг (”в кърпа ми е вързан”) или просто изместват значението на акта и партньорът се превръща в приносител на парични средства и помощник в домакинството в най-добрия случай.
Но това не ми е интересно. Чуждите бракове.
Мисля, че няма такова нещо като ”бракът изобщо”, има частни случаи.
Важно е да не заспиваме, да го правим с правилните подбуди и да са ни чисти сърцата.
Не ме интересува бракът като институция, а като личен избор.
Та така.
... и тревата сам-самичка никне...
|