не знам, аз избягвам да се замислям кой какво имал предвид и защо си помислил нещо. Причините като цяло не ме интересуват.

И какво сега, старите споделснски ръководни кадри, под предтекст, че "знаят те кво става напролет с клуба" ползват настъпилите априлски вълнения и трепети, за да си зададт и те по някой въпрос, уж в тон със сълзливо-мелодраматичния мизансцен, заформил се спонтанно .

Човешко е да не ти е ясен смисъла на живота, не знам що всичкото народ се праи на много врял и кипял и дава акъл, ама... който накъдето го избие, все пак.

Та, по същество.
Не е точно там връзката, според мен. Между интересното и познатото. Самото познаване се гради на базата на досега познатото понеже. Значи ако нещо ми е интересно, защото ми е непознато, започвам да се ровя сред познатите ми неща, докато си го обясня, по този начин му давам форма на познато, приплесквайки малко изначалното му съдържание. Въобще, хората боравят с определения, не можеш да определяш нещо непознато чрез друго непознато, нали? И така, излиза, че нещо ново ми е интересно заради мен си, заради връзките с познатото, които мога да си направя на прима виста. Т.е. не заради самото нещо. Излиза, че трябва да си доставям удоволствие на сетивата, въобразявайки си нещо за купчина още неформулирана материя. На мен ми се струва твърде неергономично.

_______
No matter how closely I