|
|
| Тема |
 И нека пак поговорим за самотата |
|
| Автор |
QueenOfSorrow (непознат
) |
|
| Публикувано | 07.04.05 21:15 |
|
|
|
Самотата е отровна. Най-трагичното е, че понякога (всъщност доста често) сме склонни да приемем до себе си даден човек, когото дори не обичаме и да преодоляваме себе си само, за да не сме сами; само, за да чуем как вратата се отваря привечер и влиза Човекът, с когото живеем и, когото, всъщност, въобще не познаваме. Той може дори да не ни каже и дума, но това няма значение, защото благодарение на него знаем, че още съществуваме, че света около нас диша (дори хърка) и да се залъгваме, че все пак не сме сами. А истината е ,че когато сме до неподходящия ние сме по-сами от когато и да било. Да това е доста клиширано мнение, но както повечето клишета съдържа над 70% истина. Но защо искаме ли това да е нашата истина???
| |
| |
| 
|
|
И нека пак поговорим за самотата
