не става въпрос дали съм била или не готова да мина , аз минавам през всичко което трябва без да мисля дали ми е по силите и дали целта оправдава средствата . компромис винаги се прави - за да получиш нещо трябва да се откажеш от друго. аз също правя голям компромис досега защото съм нямала друг подходящ избор - и затова от известно време всичко избива и е неконтлорируемо .

не винаги целта оправдава средствата- но това няма значение. малко неща които правим имат значение- просто ги правим защото така сме решили . ако мислиш предварително - може да изтървеш момента или да се разколебаеш. едно дело е обречено на неуспех ако и за миг се появи колебание. просто не мислиш, а действаш.

идва момент когато започваш да мислиш какъв е бил смисъла и дали друг вариант не е бил по подходящ, но няма как да върнеш времето назад. дали борбата за този успех си е струвала, дали това е успеха които си искала да постигнеш. в съзнанието изникват толкова много въпроси , а толкова малко отговори.


зависи за какъв успех говориш. за мен най-голям успех ще е ако мога да постигна мир със самата себе си - това е най-трудната борба , нищо друго не ми е било толкова трудно. всичко останало с което съм се сблъскала и справила ми изглежда незначително- било е временно- а тази борба водя от доста дълго време и още не знам колко време ще я водя.

колко сложно го написах, но....


Вчера е история, утре е мистерия, днес е подарък .