Толкова много хора чакат някой нещо да направи за тях.

Да ги спаси.
Да им подаде ръка.
Да ги утеши.
Да ги запали.

Смешното е, че такъв човек няма. Но пък сигурно е по-леко да се чака, отколкото да се направи нещо. Като например да си самоподадеш ръка, вместо да обвиняваш някого, че не ти я е подал.
Абе... защо ли ги пиша тези неща. Ще ти дойде и на теб до главата рано или късно - като престанеш да чакаш хората да правят нещо за теб, ще живееш милиарди пъти по-спокойно. Краен етап - когато не е останало на какво друго да се надяваш, можеш да се надяваш само на себе си.





<везде хорошо где меня нет>