Години живях с тази песен... И днес сърцето ми се удря в стената, като я чуя... Зарязах едно гадже, така на улицата, както си вървяхме, защото каза, че не разбира нищо от този филм. Не се гордея особено с това, но за да видиш колко обсебена бях...
После успях да видя надеждата в тази песен. Не отчаянието и примирението, а борбата и всъщност, липсата на край... Всичко друго, но не и отпускане по течението има тук...
Така, че имаш 2 варианта: или да смениш песента; или просто да плуваш срещу течението, и очевидно имаш силите за втория, щом имаш сили да я слушаш...